СПЕЦИАЛЕН ПРОЕКТ НА TRAVEL MEDIA GROUP & BUSINESS CLASS
СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА:
PREMIO TRAVEL БЪЛГАРИЯ
Омагьосваща! Няма по-подходяща дума, която да дава представа за тази невероятна страна, която очарова, вълнува, но и смущава. Индия е емоция от чувства! Индия е взрив от цветове, контрасти, религии и мистика…
Премио Травел България е сред основните и утвърдени тур-оператори, които са специализирани в продажбата и качественото обслужване на екскурзии и почивки в Дубай и Емирствата. Важно предимство пред останалите агенции, предлагащи дестинацията е, че компанията в България е част от големия европейски холдинг Premio Travel, който е гарант за отлични условия, перфектен сървиз и трахотни цени на базовите си хотели по дестинацията! По този начин, те винаги са в крачка с най-новото случващо се там, с порядките и нравите, с всички иновации в забавленията, екскурзиите, търговските центрове, фестивали и културни прояви.
Резервирайте своето вълнуващо пътешествие до Индия и Непал през 2020! Програмата тук: https://bit.ly/364LFsv
Екипът ни имаше удоволствието да посети емблематичния Златен триъгълник (Делхи, Агра и Джайпур) по покана на Premio Travel, в началото на активния туристически сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона, означава дневната температурата да е повече от 42°, а в обедните часове слънцето е толкова жарко, че всякакъв мисловен процес неминуемо спира съзнаниет, на несвикналия с жегите европеец.
Индия е наистина огромна страна, с население от около милиард и 300 милиона. Ако я наложим на картата на Европа, ще заеме територия от Дания до Либия и от Испания до Русия – 3 287 590 кв.км, 3 раси, 7 религии, 325 различни езици – 15 официални и стотици диалекти.
Традиционната женска дреха се нарича „сари” – идва от санскрит и означава парче плат. По начина на увиване, цветът и материята може да разберете за статута на индийката. А пък, в Раджастан – индийките са в най-пъстрите си, извезани с пайети и маниста сарита.
Обикновено жените работят повече и по-тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!
Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит – една безразлично преживяща свещена крава, украсена с панделки! И пак тук може да изпиете чаша сок от захарна тръстика, приготвен по най-стария начин, по който може да се прави – като стеблата се изтискват с ръчно въртяща се преса.
Докато пътувахме, кой мислите, че бе най-голямата атракция? Разбира се, че ние – и по-точно дамите от нашата група, предвождана от водача ни Христина Шакаданова, както и местния ни страхотен гид Сатиш Сингх. От всички автобуси и тук-тук таксита мъже сочеха бусът ни един на друг, с нескрит интерес.
Разглеждайки фортове и гробници, винаги се намираше някой, който да помоли да се снимаме, да ни даде бебето си, което да подържим за късмет. Точно в гробницата на Хумаюн в Делхи един мъж дойде с предложението да се снимаме с майка му, която, без да разбираме и дума хинди, знаехме, че се притеснява, че не е с подходящо сари.
В Индия почти няма разводи – едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони, в полза на мъжа, естествено. При развод семействата и на двете страни отхвърлят жените, не са канени повече на гости, плюс още други рестрикции…
Освен това, все още, колкото и да не ни се вярваше, че е мит – браковете се уреждат и доста често младоженците не се познават до месец-два преди сватбата. Дори веднъж запознали се, те не си разменят телефони и не се срещат насаме. По улиците на Индия няма да видите двойки момчета и момичета, хванати за ръцете. Сексът в страната на Кама Сутра е табу!
Какво изумява в тази екзотична страна: занаятчийските умения на индийците – инкрустирането със скъпоценни камъни като лапис, лазурит, малахит, седеф и други на различни мраморни плоскости, използвани за плотове на маси или облицовки, рисуването върху коприна, мекотата на изтъканите кашмирени или от пашмина шалове, бързината, с която фино изрисуват тялото ви с къна (хена).
Ню Делхи, столицата на Индия, с население от близо 25 милиона души, има пребогата история. Градът е пълен със сгради, които имат забележителна архитектура – джамии, крепости, паметници, останали от древните владетели. Контрастът между стария град и добре организирания Ню Делхи е огромен и е много интересно да разгледате и двата. Ако харесвате спокойствието, просто се отправете към красивите градини на индийския град.
Небесният купол над Делхи се отваря пред очите ни и правим първите си крачки на индийска земя. Градът има специфичен аромат, който регистрираме веднага. В 6 сутринта може да видите всякакви хора – служители, бездомници, спящи по пейки или под палмите, момчета, играещи някакви си техни игри почти между две улични платна… Отсядаме в хотел на половин час път, в така наречената Аеросити зона, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъваме за кратък сън.
На сутринта си поръчваме омлет – индийците са царе на омлетите – носят едно пухкаво вълшебство. Хапваме още нудъли със зеленчуци и в никакъв случай не поръчваме кафе, защото е инстантно и небцето, свикнало да пие италианско ристрето, ще е силно разочаровано.
В Индия 50 км се изминават за 1 час. Няма светофари или има толкова малко, че са почти незабележими. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното е еднолентово и в него – колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч. Първоначалният стрес е изместен от любопитството ни към този така различен от нашия свят!
Най-известният паметник на културата в Делхи е Red Fort, който напомня за древните императори на града. Неговите стени, които се простират на повече от два километра, са построени през 1638г., за да пазят от нашественици. За да могат да се пренесат посетителите в духа на древните обитатели, всяка вечер се провежда едночасово звуково и светлинно шоу, което разказва историята на крепостта.
Jama Masjit е друго безценно съкровище на индийския град. В двора му могат да се съберат 25 000 души, а строежът на джамията, който продължил 23 години, завършил през 1650г. Усилието от изкачването на върха на южната му кула ще ви възнагради с невероятен изглед към града. Не забравяйте да се обличате подходящо, ако искате да разгледате джамията отвътре.
Chandni Chowk е главната улица на града. Автомобили, рикши, пешеходци и животни се конкурират за пространство. Интересно как успяват да се разминат всички.. Този организаран хаос изглежда плашещ, но е напълно завладяващо преживяване да се разходиш там. На нея се намира един от най-старите пазари в Индия, като тесните улички са пълни с евтини бижута, платове и електроника. Chandni Chowk е отлично място да се запознаете с местните ястия.
Кутаб Минар
Кутаб Минар е най-високата кула, не само в Делхи, но и в цяла Индия. Размерите са впечатляващи: височина 73 метра, диаметърът в основата е 14.3 метра като към върха се стеснява до 2.7 метра. Вдъхновено е от величественото Джамско минаре в Афганистан. През 1192 г. първият владетел на Делийския султанат Кутуб уд-Дин Айбак, започва строежа на Кутаб Минар. За съжаление успял да изгради само първият етаж на кулата. Цялата кула е съставена от пет части (етажи), разделени един от друг с тераси, които са подсилени с майсторски украсени каменни тухли. Наследникът на султан Айбак и негов зет Илтутмиш направил втория и третия етаж, а последните два (които са от бял мрамор и малко по-различен стил) били направени от Фируз-шах Туглак. Шер-шах Сури добавя вход към кулата по време на неговото управление. Целият комплекс Кутаб Минар се състои от минаре, джамията Куват-Ул-Ислам, железния стълб, гробницата на Илтутмиш.
Комплексът е изграден върху руините на Лал Кот – Цитадела в древен Делхи. Според персийски надпис гравиран на източния вход, джамията е построена от частите на двадесет и седем хиндустки и джайнски храмове, които били разрушени.
Внимание заслужава и металният стълб висок 7,21 м. и тежи малко над 6,5 тона, който според легендата е даден от Бог Вишну. Дали е така или не, никой не може да засвидетелства, но е ясно че този стълб все още представлява голям интерес за учените – няма и грам ръжда по него за толкова много време… Той е бил издигнат от Чандрагупта II Викрамадитя (375 – 414 г.).
В края на комплекса лежат останките от незавършеното минаре – Алай Минар, започнато от Alauddin Khalji. Той имал амбицията да сътвори минаре двойно по-голямо от Кутаб Минар, но поради застигналата го смърт през 1316 г., строежът не могъл да бъде завършен. Основите обаче са огромни и достатъчно красноречиво показват визията за величие на тогавашното време.
