С любезното съдействие на Karaci Tours – www.karacitours.bg 

Like a jewel in the sun*

Барселона, която никога не омръзва

Пристигаме в града бижу Барселона. Тук всичко е изкуство. Нямаме търпение да се гмурнем в пазвите му. На пръв поглед не виждаме нищо особено, докато не се озовем в лабиринта от живописни тесни улички с магазинчета от двете страни, в които блещукат всевъзможни сувенири от стъкло и керамика. Испанската керамика е наистина забележителна – пъстрите и ярки изделия греят с всички цветове на дъгата и човек изпитва желание да ги купи всичките. Слизаме на площад „Каталуния“ – отправна точка за всеки жаден за впечатления турист. Неволно си спомням прекрасния Фреди Меркюри и още по-прекрасната Монсерат Кабайе, които пеят: Barcelona – such a beautiful horizon, Barcelona – like a jewel in the sun! Истинско бижу, наистина! Онова, което веднага прави впечатление, са възхитителните стари сгради, които изправят снага величествено и горделиво (като самите каталунци) край широките булеварди „Ла Рамбла“, „Грасия“, „Лаетана. В сравнение с Виена например тук архитектурата е по-тежка, по-масивна, по-емоционално заредена, подобно на гъсто испанско вино. Тръгваме по известния на всички посетители в града булевард „Ла Рамбла“, смесваме се с пъстроликото множество, което вдига гълчава до бога; някой продава нещо, друг прави огромни балони от сапунена вода, улични актьори с фантастични одежди замръзват в екстравагантни пози и голямото приключение започва. Там някъде, на самата улица, изпод краката ни изниква чудесна пъстра мозайка, изпълнена от Хуан Миро, а по-надолу откриваме огромен покрит пазар, чиито щандове примамват с какви ли не деликатеси, редят се кафенета, ресторантчета, сергии със сувенири. Знаем, че в края на булеварда, малко преди внушителното пристанище, се извисява паметникът на Колумб. Дясната му ръка е трябвало да сочи към американския бряг, но в действителност посоката е изместена с 45 градуса. От погледа не убягва и друг любопитен монумент – скулптура, изобразяваща женско лице, сътворена от Рой Лихтенщайн и подарена от автора на Барселона.

Съвсем близо сме и до аквариума, най-големия в Европа, представляващ най-значителната в света средиземноморска сбирка на подводна фауна и флора. Намира се непосредствено до мол „Испания“. Тук любителите на подводното царство могат да видят огромно множество негови обитатели.

Разходката по „Ла Рамбла“ е наистина вълнуваща, но нищо не може да се сравни с онова, което ни очаква на една от пресечките на булеварда – улица „Ноу де ла Рамбла“ №3-5, където е разположено едно от най-блестящите творения на Антони Гауди – дворецът „Гюел“, първата сграда, поръчана на знаменития испански архитект от заможния каталунски бизнесмен Еузебио Гюел, голям негов поклонник и меценат. Оттук започва пътешествието ни из пъстрия, изискан, неописуем с думи, фантазен свят на Гауди, толкова топъл, емоционален, пъстър и поразителен с изяществото на детайла.

Сред най-забележителните архитектурни обекти, дело на Гауди, е къщата „Байо“, известна още като „Къща на костите“, разположена в началото на аристократичния булевард „Грация“ №43 (испанците го наричат Шан-з-Елизе на Барселона). Някога на това място се е издигал домът на семейство Байо – богати текстилни фабриканти, в стил модерн. Въз основа на съществуващата конструкция Гауди създава две фасади, напълно преустройва първия етаж, за който проектира дори мебелите. Най-впечатляващото в този архитектурен шедьовър както във външното, така и във вътрешното оформление е почти пълната липса на прави линии. В него той излива богатото си въображение, разработвайки с изключително внимание дори и най-дребния детайл. Що се отнася до символиката на сградата, за едни тя е поетична интерпретация на море, за други – карнавална сцена или гигантска игуана – мотив, на който творецът отдава особено предпочитание; трети виждат в нея елементи, напомнящи човешки кости.

По времето, когато Гауди завършва строителството на дома на Байо, той получава поръчка от търговеца Пере Мила-и-Кампс за построяването на дома му – така наречената „Къща Мила“, или Ла Педрера, което означава каменоломна. Така иронично са я наричали испанците в началото на строежа, но след завършването на сградата посетителите изпадат в неописуем възторг от това невиждано дотогава архитектурно творение.

По време на една от обиколките ни из Барселона посещаваме знаменития парк „Гюел“ на хълма в квартал Ел Кармел в Барселона. Този амбициозен проект е осъществен по идея на Еузеби Гюел за създаване на пищен град-градина върху наследена от него земя в околностите на града. Проектът обаче няма предвидения икономически успех, пък и през 1918 г. Гюел фалира и това принуждава наследниците му да продадат парка на общината и така тази територия се превръща в градски парк.

Преди да се сбогуваме с Барселона, посещаваме грандиозната катедрала „Светото семейство“ – един от най-известните и посещавани от туристите обект, творение, на което Гауди посвещава повече от 40 години. Много е писано за това велико произведение на архитектурата, противоречиви са мненията за него – някои говорят с обожание за храма, други напълно го отричат. Любопитен е фактът, че катедралата ще бъде завършена тогава, когато завърши строителството на 18-те кули камбанарии (понастоящем са 8), съществуващи в проекта на Гауди. Те ще се извисяват над всичките три фасади на храма и ще бъдат посветени на дванадесетте апостоли.

извисяват два сюрреалистични слона, изработени от Дали, чиито крака приличат по-скоро на крачка на насекомо, отколкото на масивните крайници на същинския слон. В единия край на парка пред погледа се открива чешма, чиято каменна „фасада“ е обсипана с разноцветни маски на Вагнер – още един гений, на когото Дали е засвидетелствал почитта си.

Напускаме това блажено място, заредени с положителни емоции и много поводи за размисъл. Каталунската приказка е към своя край…

*От песента на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе „Барселона“