Фотограф: Дилян Марков  Грим: Лора Славова

 

Красивата, успешна и талантлива дама адв. Лорета Филипова е завършила специалностите право и актьорско майсторство, успешно упражнява  и двете професиите

  • От 7 години е действащ адвокат, активно в областта на защита на жертви от домашно насилие и миграционното право,
  • Председател е на “Асоциация за консултиране на жертви от домашно насилие”
  • Председател на “Международна академия за съвременно изкуство и култура”
  • Председател на “От алумните на Нов български университет”
  • Актриса и режисьор
  • Преди 10 години основава първите си театрални школи в София и в Дупница – в Читалище “Зора 1858”, в настоящия момент школите са 5: 3 в различни квартали в София, в гр. Дупница и най-новата във Владая.
  • Благодарение на успешното си партньорство с ръководството на Читалище “Зора 1858”, Театрална школа “Лори” не е прекъсвала дейността си вече 10 години!

Малките актьори от театрална школа “Лори” имат зад гърба си близо 30 успешно реализирани спектакъла, всички на професионални сцени. Талантите от Театрална школа “Лори” са играли на сцените на театър “Сълза и смях”, Театър “Българска Армия”, “Сатиричен театър “Алеко Константинов”, театър “Сириус”, Драматичен театър “Невена Коканова”, Дом на културата “Искър”, Кино-театър “Освобождение”, Нов Театър НДК, зала ДНК в НДК, както и в най-престижния и емблематичен театър – Народен театър “Иван Вазов”! Сигурни сме, че им предстои да покорят още и по-големи сцени!

 

 Адвокат Филипова, как стигнахте до идеята за основаването на Асоциацията за консултитарне и защита на жертви от домашно насилие?

В последните години се откроява лошата статистика на зачестили прояви на домашно насилие, но и липса на информираност за начина на закрила на жертвите на домашно насилие. След няколко казуса, пред които бях изправена като младши адвокат – осъзнах, че една такава организация би помогнала на много жертви /жени, деца, а дори и мъже/ да усетят лека нотка на подкрепа и да има реална възможност някой да им съдейства.

Асоциацията е създадена в тясно ограничената сфера само на консултирането и защитата на жертви от домашно насилие, което помага и е лесно откриваемо за нуждаещите се.

На какво според Вас се дължат успехите на кантората Ви?

Със сигурност на първо място е близката връзка с клиентите. Всеки един клиент, всеки един казус и проблем е приет от нас не само като юристи, но и като хора. Много от тях са такива, които търсят различна юридическа помощ, но и често те имат необходимост да споделят за житейските си терзания с надежда  да може да им бъде даден съвет.

Що е то „добър адвокат“?

Точна дефиниция няма, но според мен добрият адвокат трябва да бъде и добър човек, професионалист и да приема отговорно всеки казус, пред който се изправя.

Трудно е да кажа, че съм добър адвокат, но смело мога да заявя, че за всеки проблем влагам усилия и старание, за да бъде успешен завършекът за моите клиенти.

Как се отнасяте с конкуренцията? Има ли неетични практики?

С уважение, голяма част от настоящите ми конкуренти са мои учители, приятели или колеги, с които сме учели. За щастие с неетични практики не съм се сблъсквала. В началото на кариерата си съм срещала колеги, които са се отнасяли с леко пренебрежение към неопитността и първоначално подценяване, но често съм отговаряла, че младостта не е порок.

Какви са предизвикателствата пред жените лидери в България

Забелязвам тенденцията, че жените – лидери в България се открояват главоломно, предизвикателствата са все по-малко, именно защото истинските лидери /мъже или жени/ уважават и адмирират успехите на база рейтинг, не на пол. Считам, че единственото, което откроява жените лидери от мъжете е, че голяма част от нежния пол са значително по-чувствителни и влагат доза лично отношение към процеса.

Завършила сте право и  актьорско майсторство, председател сте  на “Международна академия за съвременно изкуство и култура”, как успявате да съчетаете строгостта на адвокатската професия с артистичността и изкуството?

Още като ученичка обичах изкуството и знаех, че един ден ще съм адвокат. Умело съчетавах паралелното обучение, а към настоящия момент и работата в тези две различни направления. Успях да открия баланса между тях и откровено казано не си представям ежедневието, без едно от двете. Адвокатската професия е много подобна с актьорската, за двете професии е необходима концентрация и организираност. Актьорското майсторство е деликатно и много хора, които не са запознати с това изкуство вероятно го смятат за подобно на забавление, но тук дисциплината е на изключително високо ниво. Обучението по актьорско майсторство, подготовките за спектакъл и репетициите ме научиха да владея вътрешните си колебания, притеснения и тревоги, научиха ме на силна концентрация, когато е необходимо, на органичност в действията и не на последно място на въображение и вдъхновение. Моят ментор – проф. Ева Волицер през годините на обучение ме научи на нещо, а именно, че талантливият човек е талантлив във всичко, с което се захване. Тук идва моментът, в който се прилагат знанията от курсовете по изкуство във всяко едно дело или посещение в съдебна зала. Театралната школа и работата с деца ми помагат да преодолея по-лесно трудностите и негативните емоции от тежките правни казуси.

Основател сте на театрални и културни школи за деца. Какво искате да възпитате и да научите младите?

Главното, към което се стремя при работата с деца е да ги насоча и да ги подтикна да обикнат изкуството във всичките му форми.  Изкуството само по себе си възпитава, чрез него децата се превръщат в по-отговорни, по-щастливи и искащи повече.

Възпитавам ги да са любознателни към онова, което ги заобикаля и че дори и дъждовното време крие в себе си красота, стига да успееш да я видиш. Възпитавам децата да си помагат, да работят в екип и да не се „разпиляват” в задачките си.

Кое е най-запомнящото от работата ви с децата от театралната школа?

В самото началото на основаването на театралната ми школа /преди повече от 10 години/ при мен дойде едно дете, за което майката ми сподели, че е осиновено, момиченцето знаеше, че е „родено” от сърцето и приемаше това. Не това е най-докосващото, няколко години по-късно, може би 4 или 5 в същата зала дойде една майка с дете, което много искаше да играе в театрални спектакли. Няма да забравя, че детето ме „прониза”, сякаш видях двойник на осиновеното момиченце. След като споделих на майката на първото, тя беше категорична, че това е малката биологична сестричка, която са искали да осиновят, но не са успяли. Такава история ще бъде запомнена от мен завинаги, толкова магично и невероятно. Дечицата в настоящия момент са доста близки и прекарват време заедно.

 Коя е Вашата формула за ефективна работа и щастлив живот?

Да работиш мечтана работа, да ти носи удоволствие, да се събуждаш в 6:00 сутринта и да нямаш търпение за новите предизвикателства на следващия ден.

 В кой момент сте била най-горда с кариерата си?

След всяко спечелено дело се гордея, че клиентите са щастливи и сме успяли да им дадем малко надежда.

Сещам се за един случай, в който майка от Ирак с 5 деца се бореше и водеше дела в продължение на 6 години, целта им беше да получат закрила в България. След големи усилия и три години упорит труд успяхме да спечелим делото на всички инстанции и майката и децата получиха закрила. Отчитам го като е едно от най-трудните дела и изглеждащо почти невъзможно.

Как дефинирате успеха?

Макар и клиширано ще кажа – труд и постоянство. Успехът е във всичко, но до постигането му се минава дълъг път, който често е осеян с: трудности, перипети, невъзможност и много много търпение.

Къде обичате да почивате и имате ли любими места?

Тъй като рядко успявам да си почина истински, когато пътувам, ще кажа, че най-пълноценната ми почивка е когато съм с родителите си, те ми дават възможност за истинска почивка. Любимите ми места, които посещаваме най-често с моя съпруг са градовете покрай Средиземноморието. Южни и морски градове, които съчетават красотата на природата и в същото време се усеща прилив на живот и енергия от целогодишните тълпи с туристи. Сред най-любимите ми градове са: Барселона и Ница.