Фотограф: Дилян Марков

 

Г-жо Динова, Вие сте основател на водещата адвокатска кантора Dinova, Rusev & Partners, как стартирахте и на какво според вас се дължат успехите на кантората ви?

Кантората съществува от 2003 г, но до преди повече от 10 г. беше част от голяма верига мултидисциплинарна международна консултантска фирма. По онова време се завърнах България след дълъг период на работа в чужбина; обстоятелствата (според стратегията  на тогавашния ми работодател) бяха благоприятни за разширяване на дейността в областта на правните услуги в България и кантората бе създадена (от мен и съдружника ми Милен Русев) като средство за постигането на тези стратегически цели. Решаваща роля за затвърждаване репутацията на кантората на пазара имаха безрезервната подкрепа, която голямата консултантска фирма ни оказваше, строгите изисквания за начин на работа и качество на оказваните услуги, които „втъкаха“ и у мен, и у Милен като професионалисти и всеотдайната работа на първите млади адвокати (тогава двама на брой), с които започнахме.

Изминалите години доказаха, че здравите стълбове на професионализъм, които положихме в първите години, позволяват надграждане и развитие, за да можем да бъдем там, където сме сега.

 

Кои са предимствата на Dinova Rusev & Partners, които ви отличават от конкурентите? 

За мен основна гордост в кантората са професионалните качества и  всеотдайността на хората, които работят в нея. На страницата ни е изписано нашето мото: изминаваме допълнителната миля с клиентите си, и с ръка на сърцето мога да заявя, че това действително е така, не са просто красиви думи. И е така не защото сме го написали, а защото хората в кантората го претворяват в действие с ежедневната си работа, живеят го всеки Божи ден.

Без съмнение сте чували някои от безбройните шеги за адвокати, даже книжки са издавани с тях: „Какво е 1000 адвоката на дъното на морето? – Едно добро начало“, „Каква е разликата между лошия и добрия адвокат? – Лошият адвокат протака решаването на едно дело в съдилищата няколко години, добрият знае как да направи така, че още да удължи процеса“ и много други.

Повод за тях са натрупаните масови представи за адвоката като надут многознайко, който с високомерен тон ти обяснява какво точно пише в закона и не се интересува защо задаваш точно този въпрос, защо искаш точно тази услуга, „къде те стяга обувката“, простичко казано. Или, другата масова представа: безскрупулна личност, която би направила всичко и би обещала всичко, стига да й се плати предварително.

Всички адвокати при нас, когато започват работа по клиентски казус, търсят да разберат подробностите от бизнес целите на клиента и да ги постигнат като ги обезпечат юридически. Плюсовете и минусите на всяка една възможност определят крайното клиентско решение как да се действа; но знанието за опциите, дори най-простичките или най-трудоемките, дава на клиентите адекватна база за преценка, поставя него, а не адвоката, в контрол на конкретния казус. За нас клиентът не е просто купувач на професионалните ни знания в дадена правна област. Той е бизнес партньор, с когото заедно достигаме до желания от него резултат по най-подходящия в конкретния случай правен път.

Считам, че този ни манталитет на работа, който устоя на предизвикателствата на годините без да се пречупи, е нашето най-голямо професионално предимство.

Допълнителен позитив на кантората е уникалната приятелска атмосфера между всички членове на екипа. Тя се проявява в начина на възлагане и осъществяване на работата, в общите празници, в непрекъснато присъстващата взаимопомощ. Удивително е, че дори хора, които са ни напуснали, за да търсят друга професионална реализация, отчитат тази центроустремителна сила и се стараят да останат в полето й, пък дори и отвреме-навреме.

Какви тенденции във вашия сектор задвижи Covid-19

Живеем в интерсни времена и е въпрос на гледна точка дали това е проклятие или благословия, да перефразирам свободно известна китайска поговорка. Задвижените тенденции бих разделила на две: вътрешно-организационни и външно-проявими.

Към първата група слагам необходимостта от реорганизация на работния си процес като „работа от дистанция“ или „remote work”, с всички произтичащи от това промени, усложнения и предизвикателства. Всички, които работим в екип, имаме възможността на изпитаме на собствен гръб важността на личния контакт.

Към втората група слагам необходимостта от промяна във връзките и комуникациите с външния свят, респективно: клиенти, бизнес контакти, потенциални клиенти. Да, технологиите дават нови възможности. Но психологическите нишки, които се активират при присъственото общуване не трептят по същия начин при „общуване през синия екран“ или по друг технологичен способ, губи си връзката от „езика на тялото“, да не споменавам прекъсвания от техническо естество. Всички се учим „в движение“, не мисля, че опитът и знанията ни до момента могат да ни дадат надежна опора. И в тази ситуация доверието, градено през предходните години, се оказва решаващо.

В позитивен план мога да отбележа възможностите за скокообразно израстване на някои бизнеси, не само в сектора на високите технологии и тези, свързани с общественото здраве, където фактът е безспорен. Както и зараждането на нови търговски дейности, откликващи на потребностите в новата обстановка. Наблюдаваме скоростно осъществяване на сделки, за които времената налагат подходящи условия. Хората масово преосмислят дневния си ред и предприемат бизнес стъпки, които дотогава са считали за неналожителни, реорганизират се както във „вътрешния си двор“, т.е. доизкусуряване или направо създаване на изискуемите процедури по съответствие (compliance), така и „по цялостната конструкция“, т.е. освобождаване от ненужни активи/дейности, фокусиране върху нови такива.

 

Как избирате екипа си?

От самото си създаване преди толкова години кантората инвестира в младия талант, който развиваме и комуто предоставяме възможност за професионално израстване. Като изключим Милен и още един колега, всички други от съществуващите в момента осем съдружника в кантората са започнали работа при нас като младши юристи, директно от университетската скамейка или с минимален (една/две години) стаж при друг работодател. Ние наистина обгрижваме хората си: и в професионален план (наличието на ментор, работа в екип, вътрешни и външни обучения) и в личен план (гъвкавост при необходимост от лична директна помощ от всякакво естество).

Обратната страна на тази монета е процесът на годишни атестации, механизми за обратна връзка отгоре-надолу и отдолу-нагоре, които периодично активираме. Да, имаме изисквания към работата на членовете на екипа ни. И не всички приемат тези изисквания. Но вярвам, че в наложените в кантората услувия на прозрачност и откритост в общуването, без оглед на позиция и професионален стаж, тези, които остават и се развиват при нас, въплъщават и претворяват в работата си манталитета и ценностите, за които говорих при втория ви въпрос.

Какво е за вас доверието?

Основен актив. Основна база за съществуване: и помежду ни като екип, и в проявленията си навън – между нас и останалия свят, и в личностен план. Без значение дали говорим за клиенти, наши доставчици на стоки и услуги или бизнес контакти. Не вярвам в поведение, което не изгражда доверие. Доверието, точността като начин „да бъдеш“ е водещо качество за мен. Затова нечистоплътността в комуникацията или отношенията, каквито и да са те, за мен е път към личностен или професионален провал. Като краен резултат.

Спомняте ли си първата лична победа?

Да. При работодателя, с когото започнах кариерното си развитие в България, юридическата работа в тесния смисъл на думата (т.е. това, което стандартно се асоциира с работата на адвокат) не беше в обхвата на фирмена дейност. Кариерното развитие, което стоеше пред мен, бе да се специализирам в данъчно право с изискуемото за това допълнително финансово образование (дистанционно обучение към английския институт на дипломираните експерт-счетоводители). Убедих прекия си регионален ръководител да бъда преместена в друга структурна единица, в друга юрисдикция, където развитието на правни услуги бе стратегически фокус. След опита, който придобих, се върнах и развих дейността в България.

Какво е вашето най-ценно качество?

Откритостта и постоянството, с която преследвам взетото веднъж решение. Убедила съм се, че да бъдеш себе си е единственото, което зависи единствено и само от теб. И ценя себе си и своите качества.

С какво направихте компромис през годините?

С нищо в професионален план.

Бизнес битката, която ви е донесла най-много адреналин?

Успешното придобиване на една чуждестранна компания от шведски инвеститор. По време на проекта неочакваните обрати в стратегията, многочасовите конферентни разговори в малките часове на нощта, повратите в поведението и на двете страни ме държаха в състояние на непрекъсната възбуда. Не стрес, а именно възбуда: какво следва, как ще стане това или онова, кога ще стане. Мисля, че спях по 3-4 часа в денонощие от нея.

Koя е вашата формула за ефективна работа и щастлив живот?

Рецептата ми за ефективна работа е проста: фокус и постоянство.

Докато ефективната работа би могла да се измери като се монетизира, щастливия живот е много труден за обхващане или измерване. Най-малкото, защото щастието за един е изгубено време за друг.

Мисля, че след тридесетгодишна възраст (окончателното психично развитие на човека според психолозите приключва някъде към 22-23 г, така че нека дадем още няколко години буфер) всеки човек би следвало да я разбрал кои са нещата, чието съществуване го кара да се чувства добре, да не кажа щастлив; как иска да прекарва дните си; какъв иска да е животът му – какво да включва, какво е важно, какво има, какво би искал да има. Осъзнавам, че думите ми звучат като че ли говоря за бизнес анализ на собствения живот, но, ако не сме с предразсъдъци спрямо терминологията, процесът би следвало да е точно такъв. Наложилият се актуален термин сега е „осъзнатост“: осъзнатост за това, което си и това, което искаш да бъдеш.

Ако този продукт на вътрешна работа е налице, моята рецепта за щастлив живот е кратка: просто действай. Невинаги ще успееш с нещо веднага, невинаги светът и близките ти ще те подкрепят, невинаги резултатът ще е това, което си целил. Но движението в синхрон с личната ти пътна карта само по себе си те прави щастлив. Тоя път без уговорки за съдържанието на понятието „щастие“.

 Намирате ли време за почивка и кои са най-предпочитаните дестинации?

Да, намирам време за почивка. Предпочитам немноголюдни места, природа. От пътуването ми до връх Килиманджаро през 2004 г. екзотичните не-туристически (доскоро) дестинации ми станаха своеобразна страст: Индия, Тибет, Занзибар, Намибия. Миналата година отскочих единствено до съседна Гърция, а за тая все още предстои да се види.

Благодарна съм за тайнствеността и красотата на българските планини. Винаги намирам повод да се скрия било в свещените хълмове на Странджа, било в пазещите древни знания пазви на Родопите. Преди години купих и реставрирах стара къща в с. Долен. Там е моето лично кътче, връзката ми с „центъра“. Там страстите на съвремието остават при дървената табела на входа на селото.

 

www.drp-legal.com

 

 

Anelia Dinova:

Co-founder and Managing partner – “Dinova, Rusev & Co”

The recipe for high efficiency is focus and persistence

 

Mrs. Dinova, you are the founder of the leading law firm Dinova, Rusev & Partners, how did you start and what are the successes of your firm due to in your opinion?

The firm has been in existence since 2003 but until more than 10 years ago it was part of a big chain of multi-disciplinary international consulting firm. At that time I returned to Bulgaria after a long period of working abroad; the circumstances (as per the strategy of my then employer) were favorable for an expansion of the operations in the field of legal services in Bulgaria and the firm was founded (by me and my partner Milen Rusev) as a means to achieve those strategic objectives. A decisive role for establishing the reputation of the firm on the market played the unreserved support the big consulting company gave us, the strict requirements for the manner of work and the quality of the services being provided that they “instilled” in both myself and Milen as professionals and the devoted work of the first young lawyers (two at the time) we started with.

The past years demonstrated that the solid pillars of professionalism we laid in the first years allow for upgrading and development so that we can be where we are now.

 

What are the advantages of Dinova, Rusev & Partners that set you apart from your competitors?

For me the firm’s principal pride are the professional qualities and dedication of the people who work at it. Our motto is written on our website: we are going the extra mile with our clients, and with the hand on my heart, I can say this is really true, these are not merely nice words. And this is so not because we have written it but because the people at the firm recreate it into action by their daily work, they are living it every blessed day.

No doubt you have heard some of the countless lawyer jokes, there are even some booklets published with them: “What do you call 1,000 lawyers at the bottom of the sea?” – “A good start,” “What is the difference between a bad lawyer and a good lawyer? – The bad lawyer lets a case drag on in the court for several years, the good one knows how to make it last even longer,” and many others.

An occasion for them are the wide-spread notions of the lawyer as a haughty know-all who overbearingly explains to you what exactly is written in the law and who is not interested in why you ask precisely that question, why you want precisely that service, “where your shoe pinches,” to put it simply. Or, another common notion: an unscrupulous person who would do everything and would promise everything if only (s)he is paid in advance.

All lawyers in our firm, when they begin working on a client’s case, seek to understand the details of client’s business targets and achieve them by securing them in legal terms. The advantages and disadvantages of each possibility determine the client’s final decision as to how one should act; but knowledge of the options, even the simplest or the most labor-intensive ones, provides clients with an adequate basis for judgement, puts the client, and not the lawyer, in control of the case at hand. For us the client is not just a buyer of our professional knowledge in a given area of law. The client is a business partner with whom we achieve the outcome desired by him/her in the most appropriate legal way as the case may be.

I think that working mindset of ours, which has withstood the challenges through the years without breaking, is our biggest professional advantage.

An additional plus of our firm is the unique friendly atmosphere among all team members.  It is manifested in the manner of assignment and performance of the work, in our common holidays, in the constantly present mutual aid. It is astonishing that even people who have left us to seek other professional realization respect that centripetal force and endeavor to remain in its scope, even if once in a while.

 

What trends in your sector does the Covid-19 pandemic set into motion?

We are living in interesting times and it is a matter of one’s point of view whether this is a curse or a blessing, if I am to paraphrase the popular Chinese saying. I would divide the trends that have been set in motion in two: internally organizational ones and externally manifestable ones.

Into the first group I put the necessity of re-arranging our workflow as “remote work,” with all changes, complications and challenges stemming from that. All of us who work in a team have the opportunity to learn from our own experience the importance of personal contact.

Into the second group I put the necessity of changing the connections and communications with the external world, respectively: clients, business contacts, prospective clients. Yes, technologies provide new opportunities. But the psychological threads that activate us in face-to-face communication do not vibrate in the same way when we are “communicating through the blue screen” or by using another technological means, the “body language” connections is lost, not to mention the interruptions of technical nature. We all are learning “on the go,” I do not think that our experience and knowledge for the moment can provide us with a reliable support. And in this situation the trust that has been built through the past years turns out to be decisive.

On a positive note I could note the opportunities for leap-like growth of certain businesses, not only in the sector of hi-tech and those related to public healthcare where this is undoubtedly so. Also the emergence of new trade activities responding to the needs in the new situation. We are witnessing a rapid implementation of transactions for which the times impose appropriate conditions. En masse the people reconsider their agendas and take business steps they have thought to be non-urgent, reorganize both in their “inner courtyard”, i.e. putting the finishing touches or directly creating the required compliance procedures and in their “overall construction”, i.e. getting rid of unnecessary assets/operations, focusing on new ones.

 

How do you select your team?

Since our very start so many years ago the firm has been investing in young talent whom we develop and whom we provide with the opportunity for professional growth. Excluding Milen and another colleague all other currently existing partners in our firm have started to work for us as junior lawyers, right after they graduated, or after minimum training (one or two years) at another employer. We really surround our people with care: both in professional (mentor’s presence, team working, in-house and external training) and in personal terms (flexibility if direct personal aid of any kind is needed).

The reverse of that is the process of annual attestations, top-down and bottom-up feedback mechanisms that we regularly activate. Yes, we do have requirements for the work of our team members. And not everyone accepts those requirements. But I believe that the conditions of transparency and openness in communication established in the firm, irrespective of position and professional experience, the ones who stay and develop with us embody and recreate in their work the mentality and values I talked about in my answer to your second question.

 What does trust mean for you?

A basic asset. A fundamental basis for existence: both among us as a team and in its manifestations outside – between ourselves and the remaining world, and in personal terms. No matter whether we are talking about our providers of goods and services or business contacts. I do not believe in conduct that fails to build trust. Trust, accuracy as a way of “being” is a leading quality for me. This is why dirtiness in communication and relationships, whatever they are, for me is a path to personal or professional failure. As the ultimate outcome.

Do you remember your first personal victory?

Yes, I do. At the employer where I started my career development in Bulgaria the legal work was not, in the narrow sense (i.e. what lawyer’s work is commonly associated with) within the scope of company’s activity. The career development that was in store ahead me was to specialize in tax law with the additional education in finance required for that (remote training at the English Institute of Chartered Accountants). I convinced my direct regional superior to be moved into another unit, in another jurisdiction where the strategic focus was on development of legal services. After the experience I gained I returned and developed the activity in Bulgaria.

What is your most valuable quality?

Openness and persistence I put in the decision having already been made. I have convinced myself that being yourself is the only thing that depends only and solely on you. And I appreciate myself and my qualities.

What compromise have you made over the years?

None in professional terms.

What is the business battle that gave you the most adrenaline?

The successful acquisition of a foreign company by a Swedish investor. In the course of the project the unexpected turns in the strategy, the conference talks of many hours in the wee hours, the turns in both sides’ behavior kept me in a state of constant agitation. Not stress, precisely agitation: what follows, how would one thing or another happen, when will happen. I think I slept for 3-4 hours a day because of that agitation.

What is your formula for efficient work and happy life?

My recipe for efficient work is simple: focus and persistence.

While efficient work could be measured by monetizing it happy life is very difficult to cover or measure. Not least because happiness for one is lost time for another.

I think that after one turns thirty (the human being’s final mental development ends somewhere at 22-23 so that let us give a buffer of a couple more years) everyone should have understood what the things whose existence makes him/her feel fine, not to say happy; how one wants to spend his/her days; what one wants his/her life to be: what to include, what is important, what (s)he has, what (s)he would want to have. I realize that my words sound as if I am talking about a business analysis of my own life but if we are not prejudiced towards the terms the process should be precisely that. Now, the established term of the day is “awareness”: to have become aware of what you are and of what you want to be.

If that product of inner work exists my recipe for a happy life is short: just act. You will not always succeed in something right away, the world and your nearest ones will not always support your, the outcome will not always be what you have aimed at. But moving synchronously with your personal roadmap in itself makes you happy. This time with no reservations as to the substance of the term “happiness”.

Do you find time for rest and which are your most preferred destinations?

Yes, I do find time for rest. I prefer uncrowded places, nature. Since my trip to Mount Kilimanjaro in 2004 exotic non-tourist (until recently) destinations have become my passion of a kind: India, Tibet, Zanzibar, Namibia. Last year I just slipped across to neighboring Greece, and it is yet to be decided for this year.

I am thankful for the secrecy and beauty of Bulgarian mountains. I always find a pretext to hide away either in the sacred hills of Strandzha, or in the recesses of the Rhodopes that keep ancient knowledge. Some years ago I bought and restored an old house in the village of Dolen. There is my personal spot, my connection to the “center”. There the passions of present-day world remain at the wooden plate at the entrance of the village.