Чирак перфекционист и с чепат характер става крал на бижутерите
Компанията днес е част от концерна за стоки за разкош “Ришмон”
Историята започва наистина с бижутата. Първият Картие – Луи Франсоа, който се занимава с обработка на благородни метали, е роден през 1755 година и умира през 1793 година. Неговият внук, със същото име Луи Франсоа, тръгва по стъпките на дядо си и става златар.
Занаята започва да учи като чирак на известния тогава Адолф Пикар. Младият човек, макар и с по-чепат характер, е перфекционист и напредва бързо под ръководството на своя метр. Луи Франсоа започва да вае странни бижута, правейки революция в това изкуство. Макар и необичайни, неговите произведения са красиви и постепенно привличат вниманието на публиката.
Картие скоро се прославя като един от най-добрите майстори на ръчно изработена бижутерия в Париж. Когато метр Пикар умира през 1847 година, Луи Франсоа го наследява и дава на фирмата своето име. За него вече говорят във висшето общество и той започва да получава по-големи поръчки.
Картие бързо става любимец на принцеса Матилда, братовчедката на Наполеон III. Поръчките на двора валят и той се премества в по-голямо ателие на Рю де Италиен.
През 1874 година основателят на компанията я предава на един от синовете си – Алфред. Той създава за новите си клиенти от висшето общество различни модели – медалиони от порцелан, огърлиците в египетски стил и златни верижки. Въпреки смутните времена на войната срещу Прусия, бижутата на Алфред се търсят. Една от най-известните куртизанки на Втората империя, Джулия Бенени, прави голяма поръчка. През 1898 година Картие се мести още веднъж в Париж и се установява на „Рю дьо ла Пе“, където фирмата се намира и днес.
Алфред работи заедно със своя син Луи Франсоа, който е не само добър златар, но и отличен бизнесмен. Именно младият Картие прави марката известна по света. Той започва постепенно да разширява бизнеса и излиза извън Франция. През 1902 година компанията открива клон в Лондон, седем години по-късно преминава океана и се установява в Ню Йорк. Само петдесет години след като Луи Франсоа прави първия си магазин, клиенти на империята са буквално всички короновани глави в Европа, повечето от махараджите на Индия и кралете на Сиам и Непал.
Те всички се доверяват на ювелира, колекционера и бизнесмена Картие, който е винаги елегантен, добре приет от аристокрацията и е любимец на парижанките. Той самият вече е женен за унгарската графиня Алмаси. Това е втората му съпруга след внучката на съдружника на баща му – Уорт. Този брак е наложен по практически причини, вторият е по сметка.
Луи-Франсоа опитва трети път – и намира Жана Тусен, известна като „Пантерата“ заради характера си. Той се запознава с нея в собствения си магазин. Тя се оказва със силен търговски нюх и след брака постепенно поема артистичната дейност на фирмата. Тусен е и основателката на прословутата линия „Пантера“, в която първата брошка представлява 116-каратов смарагд, върху който е стъпила черна пантера. Бижуто е подарък за съпругата на Уиндзорския дук.
Бомондът боготвори своя моден диктатор. Магазинът в Лондон става официален доставчик на двора на крал Едуард VII, който му поръчва 27 скъпоценни диадеми за коронацията си. Дворовете на Испания, Португалия, Русия, Сиам, Гърция, Сърбия, Белгия, Румъния, Египет, Албания и Монако също се възползват от уменията на французина.
Той никога не подвежда своите високопоставени клиенти, защото работи за тях с креативност и новаторски подход. Картие измисля мистични форми от кристал, различни седефи, оникс, безкрайно прозрачни. Бижутата очароват и с нежност, и с хлад, което е свещената формула на Картие. Той не харесва имитациите, защото смята, че бижуто трябва да е семпло, но истинско. Рубините, сапфирите и диамантите са любимите му материали. Картие не залага толкова на стойността, а на топлината, която излъчва камъкът. Фирмата е първата, която въвежда използването на платината за направа на бижута. Картие е обграден с най-добрите дизайнери, майстори и верни колеги. Бизнесът му в Париж, където Алфред работи със сина си Луи, се разраства.
В английската столица делата са в ръцете на Жак, който се премества на „Ню бонд стриит“ и се посвещава на изработването на нови модели и търговия със скъпоценни камъни, необходими за бижутата. Той пътува до Персийския залив, за да търси фини и красиви перли. Стига до Индийския полуостров, където местните махараджи му поръчват да им направи дизайн на украшенията в неговото лондонско студио.
Третият брат – Пиер, решава да се пробва на необятния американски пазар. Той открива клон в Ню Йорк и бързо успява да намери своите клиенти. По молба на брат си Луи пътува до Русия, за да търси най-добрия емайл, с който да се конкурират с известния Фаберже.
Отначало Пиер транспортира бижутата през океана, но разбира, че е по-добре те са се произвеждат на място. Открива работилницата си пак в Ню Йорк и много бързо успява да наложи марката на пазара. Създава си печеливши контакти с фамилиите Рокфелер, Вандербилт, Форд и много други преуспяващи бизнесмени. Бързо магазинът на французите се премества на престижното Пето авеню в неоренесансовата къща на банкера Мортън Плант.
Именно успехът в Ню Йорк дава старта на превръщането на „Картие“ в световна империя в началото на миналия век. Името е създадено, опитът е натрупан, управлението на бизнеса е успешно. Един след друг се откриват нови клонове. През 1910 година едновременно в Москва и Персийския залив виждат бижутата на френския производител.
Фамилията Картие продължава бизнеса си и през трудните години на Първата световна война. Французите ще я запомнят с патриотичното им бижу – птичка в националните цветове бяло, синьо и червено, която е в клетка. Клетката остава на витрината на „Рю дьо ла Пе“ до края на войната. След това се появява свободната птичка като ново бижу.
Следват разнообразни модели, изработени от скъпоценни и полускъпоценни камъни. Между двете войни Картие открива още два клона в модни европейски курорти – в Кан и Монте Карло. Следват Женева, Хонг Конг и Мюнхен.
Луи и Жак умират едновременно през 1942 година. Остава техният брат Пиер, който става президент на „Картие Интернешънъл“ през 1945 година. Две години по-късно той се оттегля от компанията и се установява в Женева.
До 70-те години на миналия век „Картие“ вече е станала огромна мултинационална организация. През годините тя непрекъснато е въвеждала нови продукти и вече е известна не само с бижутата си, но и с часовниците с тази марка.
Първия си часовник основателят Луи Франсоа прави през 1904 година за свой приятел. Бразилецът Алберто Сантос – Дюмон бил един от пионерите на авиацията. Той имал нужда не от джобен часовник, какъвто носели по това време мъжете в Европа. При полетите не можел да изпуска кормилото, за да рови по джобовете си. Картие измислил машинката – с правоъгълна форма и напълно авангардна за времето кожена каишка, но тя не се появила на пазара до 1911 година, когато той започва серийното производство на първите ръчни часовници.
Те стават емблемата на марката – елегантни, малки, точни с разнообразен дизайн. Днес „Картие“ е производител – за разлика от онези времена, когато компанията е създавала само модела и след това е купувала готовата продукция, за да я продаде. Уникалните часовници сега излизат от 9 поделения във Франция и Швейцария. Марката „Картие“ е винаги уникална – защото компанията налага модата, а не върви след нея.
Но преди ръчните модели да се наложат на пазара през миналия век, трябва да се преодолее общественото мнение, че джентълменът носи само джобен часовник. След първата марка – „Сантос“, следва „Танк“, за който Картие се вдъхновява по време на войната, впечатлен от мощните военни машини. Първите мъжки ръчни часовници са правени на ръка във Франция. Там Картие събира отделните елементи, произведени в повечето случаи в Париж, Женева, Лондон и Ню Йорк и сглобява уникалните механизми, които продава и изнася от свое име.
През годините клиентите на „Картие“ могат да избират сред много и различни модели и часовникът с тази марка става символ на обществен статус, към който всички се стремят. Успяват да го носят богатите, известните и преуспелите.
Картие продължава да търси и намира. През 1931 година той произвежда първия водоустойчив часовник. Започва да използва неръждаемата стомана, когато след Втората световна война златото не може да се намери лесно на добра цена. Именно по това време фабриката в Лондон разширява много производството и продажбите си.
Скоро Европа се съживява и на пазара излизат моделите на „Картие“ със сапфири и диаманти. Създаден е и невероятен по формата си часовник, който изглежда като че ли през него е минала кола. Той е наречен „Катастрофа“ и по-късно мнозина вярват, че дизайнерът му е сюрреалистът Салватор Дали. От странния модел са произведени само 15 бройки през 60-те години на миналия век, но двадесет години по-късно са пуснати нови серии.
Ръчното производство на часовници на „Картие“ издържа 43 години. То създава индивидуални продукти според желанието на клиентите. Но през 1979 година работилницата в Лондон е затворена.
„Картие“ се обръща към по-масово производство с приложението на кварцовите механизми, без да изоставя своите оригинални модели към края на 70-те години на миналия век. Една декада по-късно компанията вече е пуснала на пазара над 100 различни часовници със своята марка. Те са от неръждаема стомана, три вида злато, платина, скъпоценни камъни, кръгли, квадратни, овални и правоъгълни. В историята на компанията вече са записани легендарните „мистериозни“ машинки, екзотичните ориенталски модели, братята им в стил „Арт Деко“. Но каквито и да са моделите, те винаги са малко бижу.
Империята днес предлага, освен скъпите часовници, още много луксозни предмети – парфюми, очила и рамки, писалки, луксозни бележници и много други. През осемдесетте на двадесети век е създадена линията от продукти „Маст на Картие“, които допълват световната й слава. Всъщност империята вече не е собственост на фамилията. През 70-те години на миналия век консорциум, начело с Джоузеф Канауи, започва първите сделки и изкупува фирмата. През 1979 година „Картие“ от Париж, Ню Йорк и Лондон се обединяват в „Картие Монд“.
През 80-те години на миналия век компанията става част от швейцарския концерн „Ришмон“, който е вторият по големина световен производител на луксозни стоки. За финансовата 2004/2005 година, приключила в края на март, гигантът отчете чиста печалба в размер на 881 милиона евро. Това представлява повишение от 33 на сто спрямо печалбата за предишната година.
Мениджърите се менят, марката остава.
Дворовете на Испания, Русия, Сиам, Гърция, Белгия, Египет, Албания се възползват от уменията на французина. Часовниците на компанията носят известните, преуспелите в живота, колекционерите и политиците
